Толкова е просто и ПриРодно дадено:
Безпокойството може да бъде свързано с гласа на интуицията, която ми казва, че нещо не е в ред или на още по-дълбоко ниво, че чувствам как голяма промяна идва в моя живот. Също, може да бъде резултат от съществуващ или подтиснат срес. Както и временен период, когато аз преминавам през трансформация. Сякаш подсъзнанието знае, че промяната идва, а тялото се съпротивлява, защото не знае какво да очаква!
Ако това БезСпокойствие има глас, какво би ти казало?
Аз съм спокойна в БезСпокойствието си, оставям го да дойде, да го чуя, да ми каже и да си отиде. АЗ СЪМ ЧОВЕК, с моите страсти, копнежи, чувства, емоции, но вече не позволявам да ме управляват, да ги проектирам и изисквам от другите /или поне само малко, защото все още се уча/.
БлагоДаря ти, БезСпокойствие! <3
Утре, ако сколасам овреме ще пиша за цигарите, пушенето.