В края на септември, изключително красиво, младо момиче поиска сесия за пъпките по лицето, многогодишни и упорити, покрити под тонове фон дьо тен.

Те са се появили, когато е била на шест години. Тогава родителите ѝ се развеждат. А когато се ражда бебе на бащата от другата жена, започват да избиват и по тялото. Освен това, започва да боледува много често. Бащата не комуникира с нея и майка ѝ, но всички живеят в малък град и искат или не, се срещат непрекъснато. 
Беше изпълнена с омраза и негодувание. Към себе си, защото живее в тази обстановка, към майка си, че е позволила това да се случи, към баба си, която командва всички и е много властна, към баща си, че ги е изоставил, към детето и жена му, че са ѝ го отнели.
В процеса на разкопки тя сама откри и осъзна как начинът, по който изглежда в момента я държи далеч от интимна връзка, която евентуално би довела до по-сериозни отношения, брак, деца и страхът, че ще повтори модела на майка си и баба си. Всеки мъж, който дава индикация за по-близка дистанция е оглеждан под микроскоп и почти веднага отхвърлян.

Работата ни бе съсредоточена повече върху родословното дърво и генетичните убеждения. Бе приела вторична травма от майка си и линията на промяна в сесиите бе относно приемането. Нейната душа учеше приемане чрез сърдечната болка. Тя се научи да приема чрез разбиране и любов.
Какво се случи след това: още след първата сесия тя звънна на баща си, после отиде на РД на детето му, прие го като неин брат и отношенията бързо се стоплиха.
В момента, в който тя ИЗБРА да спре да страда, баща ѝ спря да държи дистанция и прие подадената ръка.
Всичко се промени.

С младите се работи още по-добре, защото не са затлачени с негативен опит от миналото, енергетиката им е друга и имат естествено развито познание за приемане и безусловна любов. Големите хора не са успели все още да ги формуват в матрицата или поне е само донякъде.